Съкровищницата „Геокартфонд“ – историята, Чудомир и геодезията, без която не можем

Представяте ли си как е изглеждал на карта и как е възстановен опожареният през 1894 г. град Котел?

Знаете ли, че има място, където се пази информация, благодарение на която може да се проследи развитието на всеки град, на всяко землище, на коритото на всяка река, на морското равнище, на горите и нивите на територията на страната от създаването на Третата българска държава до днес?

Лампа с три крушки

Знаете ли, че още в края на XIX век – през 1895 г. – е имало специален подробен план за... осветлението на София – с описани видовете лампи, по кое време на денонощието светят и къде са предвидени празни стълбове? Синя точица – полунощна лампа, червена – целодневна лампа, три точици – лампа с 3 крушки, показва подробният градски план, изписан като най-фина бродерия.

На същото това място може да се намери и карта на България, на която са отразени три вида държавна граница – преди Крайовската спогодба и след нея на североизток, с излаз на Бяло море на юг и в реалния им вид днес.

Пак там се пази дори карта на България според начина, по който в различните области се назовават картофите. Думите са 14 на брой и сигурно някои още не сте ги чували. Да видим: маджуне, шарабойки, диваци, комбари... Съхраняват се данни и резултати от геодезически измервания на триангулачната и нивелачна мрежа на страната от началото на миналия век, а и от по-миналия – триангулацията на гр. София от 1890 г. 

Описаното е една много, много малка част от съкровищата, които пази и продължава да трупа дирекция „Геокартфонд“ в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Колкото и непопулярна да е тази институция за широката публика, работата й и информацията, която съхранява и надгражда, има значение за почти всичко, с което днес свързваме всекидневието си. Без изобщо да си даваме сметка за това.

Да твориш история

Историята на геодезията и картографията в България след Освобождението се оказва славна, а гидовете ни в „Геокартфонд“ – главен експерт инж. Румяна Дамянова и началник-отдел инж. Люба Грозданова, разказват за научните постижения и ползата от работата си за живота на всеки от нас с толкова обич и посвещение, че човек се чуди защо не е избрал тяхната професия за своя.

„Нашата професия твори история. Уникална е, защото е фундаментална в различни насоки. Практически от това тръгва всичко – от основните геодезически точки“, обясняват инж. Дамянова и инж. Грозданова.

Факт – без геодезическите точки, маркери, замервания и всичката работа, която стои отзад, без картографиране, вертикално планиране, без отбелязване на водоизточниците, енергийните ресурси, природните такива няма градоустройство, няма пътища, няма нищо от нещата, които днес смятаме за даденост. Няма и устойчиво бъдещо развитие на тези, „дадените“ ни неща.

Двете дами показват що е то екер, който често срещаме в кръстословиците, или как на ръка са чертани карти с помощта на планиметър, лупичка с разграфени на още по-малки частици 8 мм, сложна линия с плъзгач, събрала в себе си цялата алгебра, която на практика е замествала днешните калкулатори, а сега вече и компютри. Показват планиметър, после гравирни инструменти, с които на ръка са се творили карти като бижута – всъщност на фона на картите дори бижутерията изглежда по-малко ювелирна работа. Стара инструкция за конкурс за картографи разказва как сред основните изисквания – освен изпити по четене на карта и рисуване, са „добро зрение и много здрави нерви“, разказва с усмивка инж. Дамянова. Ако се взрете в карта, по която означенията са съвършени, еднакви, с компютърна точност, постигната на ръка, но не се виждат без лупа, лесно си давате сметка защо са ключови здравите нерви.

И тя, и инж. Грозданова продължават да нижат история след история. На стената в архива на „Геокартфонд“ висят и разказите на Чудомир „Шареното колче“ и „Нифелацията“, посветени именно на работата на инженерите геодезисти и картографите и смисъла от нея. И част от историята ѝ.

Отправна точка по Ришельо

Всъщност веднага след Освобождението геодезията и картографията в България започват да се развиват с темпове, които по нищо не отстъпват на останалите европейски държави по това време. Първи геодезията у нас започват да развиват военните, а архивът на „Геокартфонд“ пази дори снимки как се е вършела тази тежка работа – дори във физическия смисъл и при много сурови условия – нивелация на земята, определяне на надморска височина и въобще поставянето на онези фундаменти, които правят възможно точното поставяне на България на топографската карта на света.

Любопитен факт – някои от картите, запазени в архива на „Геокартхонд“, са правени не с отправна точка от нулев меридиан Гринуич, а с отправна точка Феро – това е най-западният от Канарските острови. За първи меридиан го е ползвал кардинал Ришерльо, показва историята на Европа. Въобще информацията те залива отвсякъде и всяка карта носи история, за която изобщо не подозираш, ако никой не ти е разказвал така увлекателно какво стои зад изображението, което виждаш.

Оказва се например, че в България се прави комасация на ниви още от 1926 г. – много преди приемането на специален закон, който да регулира процесите през 1941 г., разказва инж. Дамянова и сочи поредната карта. Правело се е по белгийски модел – един от най-демократичните на Стария континент – например, ако имаш три ниви, две от които са втора категория, а най-малката е първа категория – земята се окрупнява около най-голямата по площ, но по-високата категория на най-малката нива се компенсира с повече площ. Вземало се е предвид и това земите на членовете на една и съща фамилия да са съседни. Земята на всеки пък трябва да има излаз на пътя. Нива се отрежда за училището, за църквата, за читалището.

Урбанизацията не е измислена преди 10 години, когато става специалност в университета, усмихват се домакините ни и показват например устройствен план на град Одрин. Дори на план за нов гробищен парк. Защо и разказът за тази находка е важен:

„Каква е причината българските инженери да направят план за нови общи гробища в Одрин? Отговорът е война – планът е от 1914 г. Война, смърт, болести – трябва да се направи нещо и те го правят! Веднага се вижда къде са отредени християнските гробища, има мюсюлмански, еврейски, арменски, за самоубийци и за некръстени. Отделно за бежанците, когато тръгват от Беломорска Тракия, се започва да се правят планове за селища – за да ги настаняват хората“, разказва за планирането в следосвобожденска България инж. Дамянова.

„Това е смисълът – ако се вгледаме в устройствените планове преди – не само се определя място за чаршия, ами и къде по нея ще се предлага месо, къде зеленчуци – за всяко нещо си има отреждане“, добавя инж. Грозданова.

Как се прави европейска държава?

След Освобождението по царско време много голямо внимание се е обръщало и на картирането и планирането на минерални бани, курорти. „Тоест целта е била да се направи една европейска държава“, продължават разказите, в случая съпроводени от план на Нареченски бани пак от началото на миналия век. В него много ясно посочено – тоалетните в дъното, пред къщите се отглеждат само цветя, гласи планът – за да е красиво.

„Някои от плановете тук са подписвани и от околийския лекар, и от попа. Защо? Защото е имало много туберколоза и това е трябвало да се вкара в ред“, обяснява инж. Дамянова и допълва, че дори отстоянието между сградите има значение.

Или пък това откъде точно се извежда добитъкът.

„Геокартфонд“ съхранява всичката тази история, в която човек наистина може да се изгуби – в добрия смисъл на думата. Тя е част от Националния архивен фонд. „Геокартфонд“ е единственият в страната архив, в който се съхраняват геодезически, картографски, кадастрални материали и данни, възлагани от държавата и извършвани от края на XIX век до наши дни. Фондът постоянно се обогатява за опазване на документалното наследство на нацията в областта на геодезията, картографията и кадастъра.

Следваща мечта е съкровищата да станат достъпни за всеки – във виртуален музей и дигитална библиотека. Докато се намери финансиране за реализирането ѝ – всъщност голям обем от информация е наличен – и за специалисти, и за любители, чрез уеб портала за онлайн услуги на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – КАИС: https://kais.cadastre.bg.

Така на практика всеки може да заяви по електронен път получаване на услуга от материалите и данните, съхранявани в "Геокартфонд", напр.: данни за координати и височини на точки от геодезическата основа; топографско описание на точка; координати на координатните кръстове на едромащабна топографска карта или архивен план; схема на ГММП или схема на основната геодезическа и нивелачна мрежа в М 1:25 000; данни а топографско описание и височина на нивелачен репер; данни за еталонна гравиметрична точка и данни от мареографните станции; картни листове от едромащабната топографска карта (ЕТК); сканиран негатив или сканирано контактно копие от аерофотоснимка, извадки и копия от архивен кадастрален или регулационен план в цифров вид и копия от единичен архивен документ в цифров вид. В цифров или аналогов вид. 

За улесняване избора на данни и материали, в специална рубрика в интернет страницата на АГКК, има подробно описание на предоставяните от "Геокартфонд" услуги, както и интерактивна визуализация (Геокартфонд портал) на много от материалите и данните, съхранявани в архива, в т.ч. информация за вида, годината на създаване, състоянието, обхвата и др. Това е станало възможно благодарение на реализиран проект с европейско финансиране, както и на ежедневния труд на останалите експерти и специалисти в отдела – Дияна Яначкова, инж. Йоанна Миланова, инж. Тома Бочев и д-р инж. Станислава Вълчева.

В Геокартфонд портал всеки потребител може свободно да разгледа и свали в PNG формат сканирано изображение на архивен план или данни за координатите и височините на точките от геодезическата основа или за нивелачните репери за избрана територия и др. в XLS формат Създадена е възможност за избор на територия, за която потребителя да получи извадка, в цифров вид – GEOTIFF, от ЕТК в максимален обхват 5х5 км. 

 

За удобство е качена и официалната версия на програмата за трансформация – BGSTrans. Така на практика всеки може да заяви достъп до данни за координати и коти на точки от геодезическата основа, описание и кота на нивелачен репер, данни за гравиметрични или магнитни точки, данни от мареографните станции за Черно море, схема на основната геодезическа и нивелачна мрежа в мащаб 1:25 000, географски координати на точка, определени от топографска карта, копие от имотна планиметражна ведомост или парцеларен списък, извадка от стар кадастрален, регулационен или комасационен план, аероснимки. В цифров или аналогов вид.

Гугъл бърка, „Геокартфонд“ - не

Картите, информацията и експертизата на „Геокартфонд“ ползват далеч не само държавните институции, специалистите инженери, ангажираните с изработване на кадастър, строителите, земеделците, инвеститорите... Ползват ги и археолозите – постоянно. А и любители. Дори само за справка или от любопитство. Инж. Дамянова и Грозданова разказаха и забавни случки как са разрешавали даже спорове между приятели. Гугъл давал противоречива информация от различни източници колко точно е висок конкретен планински връх. Разминаванията били около 40 м. А всъщност това било нормално и противоречие няма – просто за меренето са ползвани различни системи.

„Постиженията в научната област са не по-маловажни от постиженията в литературата, в музиката, в изкуството. Това е историята на нацията и тя трябва да се гордее в това. А българската геодезия и картография са на световно ниво“, обобщават пътешествието в света на „Геокартфонд“ инж. Дамянова и инж. Грозданова.

Можете да ги срещнете и вие – просто дебнете онлайн кога ще са следващите Дни на отворени врати в „Геокартфонд“. И заведете децата си – нищо чудно да се влюбят в професията, без която всички ние просто не можем. Дори в бита си. Без да подозираме.

---

Този материал е публикуван в бр. 12/70 на сп. "Клуб Z" през тази година. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.